Със съдействието на:

История

История на Фотоваканция

Или как започва всичко?

Фотоваканция е уникално по рода си фотографско събитие, което се провежда повече от 20 години. Въпреки това e трудно да се намерят много писмени източници за неговата история.

За да пресъздадем историята на събитието, взехме интервюта с един от създателите му през далечната 1982 г. – Игор Чипев, отговорен секретар на тогавашния „Клуб на фото дейците“ към държавното предприятие „Българска фотография“ (понастоящем директор дирекция "Книга и библиотечно дело" към Министерство на Културата) и с организаторът на Фотоваканция  от 1995 г. до 2010 г. – Юрий Трейман.

Фотоваканция преди 1989 г.

Идеята за Фотоваканция се заражда в началото на 80-те години на миналия век по времето на социалистическа България. Тогава, държавното предприятие „Българска фотография“ се „грижи“ изцяло за фотографския живот в България. Организират се конкурси и изложби. Дори се организира и голямо „Биенале на българската фотография“ – конкурс/преглед на българското фотографско изкуство. Времената, обаче са такива, че за творчеството няма свобода. Ако човек желае да предаде сериозно послание чрез фотографията си, то той е трябвало да се съобразява с изискванията на ЦК, които са определяли какво може и какво не може да се показва във фотографията. Поради тези творчески ограничения от „Клуба на фото дейците“ към „Българска фотография“ решават да създадат събитие, което да даде повече свобода на фотографите. Събитието е трябвало да бъде далеч от „погледите“ на ЦК, далеч от София. Така се ражда идеята да се направи фотографско събитие по подобие на вече набралия популярност форум за изкуства – Аполония. Именно Аполония дава пример за основната структура на Фотоваканция.

По това време Аполония е вече официализирана, т.е. е била под лупата на ЦК. Въпреки структурните прилики, Фотоваканция има друга цел – да даде възможност на хората от фотографската гилдия да обменят идеи и да покажат снимки помежду си без това да става официално...

„... и какво направихме? Поканихме всички фотографи. Поканихме ги на море.“

(Игор Чипев)

 

Фотоваканция се ражда от нуждата на българските фотографи за творческа свобода. Първото издание на форума, обаче не се състои. Предвиденото за Септември месец 1982 г. събитие е отменено седмица преди определената дата, заради провеждането на военното обучение „Щит“.

Все пак на 3-и Септември 1983, в къмпинг „Оазис“ стартира първата „Фотоваканция“ – свободното поле за изява на българските фотографи.

Организация

Събитието трае 8 дни. Организаторите договарят специални цени за нощувка на участниците на Фотоваканция - основно членове на „клуба на фотодейците“, тъй като събитието се популяризира единствено сред членовете на гилдията.

Изготвя се официална творческа програма. Издига се голям „балон“ (шатра), в който се показват всички изложби от официалната програма – български и чужди, непротиворечащи на държавната идеология. Всеки ден - нова изложба, тъй като хората не са били едни и същи.

Извън „балона“, между бунгалата, на въжета с щипки за простиране, всеки има възможност да покаже това, което иска. Там е и мястото за дискусии.

Тогава е направен и първият конкурс Фотоваканция. На всеки участник се дава един диапозитивен филм и три рамки. В тези три рамки всеки предава избрани три кадъра. Последната вечер на една голяма поляна, на екран (опънат чаршаф) се прожектират всички диапозитиви. Над екрана има червени и зелени крушки. За всяка снимка журито натиска съответният цвят и така се решава дали тя преминава нататък или не. Всяка преценка на журито, разбира се е съспътствана от цветисти коментари и подвиквания, аплодисменти или освирквания от публиката. По този начин се избират кадрите, които биват награждавани. Наградите, доста примамливи за времето си, се осигуряват от фирми, които са поканени да участват на Фотоваканция като изложители.

На Фотоваканция още тогава е организиран и „панаир“. Представителите на различните фирми отцепват част от бунгалото си , където правят демонстрация на предлаганите от тях продукти (бунгалата са с размер около 15 кв. м.). Част от въпросните продукти, в последствие се дават като награди.

Въвеждат и още една „закачка“ – организират модели за актова фотография – невиждано тогава. Всеки има възможност да се запише и да отиде в определен час да снима даден момент.

Тъй като са чували, „че така се прави“, тогава се създава и знакът на Фотоваканция. Един от организаторите е познат с знаменития българският художник Кънчо Кънев. „... хвана го един ден и му каза – дай да направим нещо“. Така се ражда логото на Фотоваканция. Морско конче, направено от филмова лента.

Събитието тогава се организира от екип от 4-ма души, който се събира всяка седмица и обсъжда какво би могло да се случи. Фотоваканция успява веднага да привлече вниманието.

Това е доста относително. Сега трябва отидеш да врънкаш някоя телевизия и да я убеждаваш колко е интересно това, което правиш и дори да им платиш, за да ти дойдат на събитието. Докато тогава беше обратното. В момента, в който чуха, че ще правим подобно нещо казаха „Ние искаме да го снимаме!“ (Игор Чипев)

Информацията за Фотоваканция се разпространява единствено сред фотографската гилдия. Тогава тя наброява околко 400 човека. До третата година от съществуването на Фотоваканция вече няма човек от гилдията, който да не я е посетил.

Още първата година е направен филм за събитието с режисьор Пламен Масларов.

След първата Фотоваканция, която не се провежда, отношенията с фотографите от чужбина е малко сложно. Поканени са такива за участие в първото издание на събитието и те приемат. В последния момент всичко пропада и им изпращат телеграми да не идват, защото няма какво да правят ако дойдат. Трябва да минат три години, за да дойда първите чужденци. В следващите години все повече хора от чужбина идват.

Още от първата година за всички участници се правят тениски с логото на събитието. Отново това се прави „защото бяхме виждали, че така се правят такива неща“.

Последната Фотоваканция от „старите“ се състои през 1989 г.

„В ония години Фотоваканция имаше много голям успех, защото това беше глътка свробода край морето, творчески срещи, изложби на въжета за пране, среща с други фотографи от други части на България...“(Юрий Трейман)

(в-к Култура, 1989 г.)


Новите Фотоваканции

Вместо да бъде забравена с годините, носталгията по Фотоваканция расте. На фотографския живот в България му липсват тези наколко „глътки свобода“.

През 1995 г. Фотоваканция се възстановява от г-н Юрий Трейман, президент на фирма Фомус ООД, официален дистрибутор на Кодак в България.

Това, което се запазва е името Фотоваканция, формата и логото с кончето. Те биват патентовани през 1995 година от Юрий Трейман и Звезда Спасова, която дълги години е творческият двигател на новите Фотоваканции (мир на праха й).

Юрий Трейман успява да убеди Кодак, че събитието се слави с много добро име и по този начин името на Кодак ще се асоциира с нещо много положително. Така, за първата от новите Фотоваканция Кодак става основен спонсор.

Ваканциите се възраждат. Този път в ММЦ Приморско.

Екипът този път е от трима души. Звезда Спасова и графичен дизайнер се занимават изцяло с оформянето на имиджа на Фотоваканция. Това е период, в който събитието се отличава с много оригинални идеи генерирани от Звезда.

Правят се медали с логото на Фотоваканция, рекламни тениски, шапки, панталони... невиждани по форма програми и мн. Др. По време на Фотоваканция започват да се случват най-разнообразни мероприятия свързани не само с фотографията. Провеждат се спортни турнири, правят се страхотни купони, на които присъстват някои от най-популярните български изпълнители, организират се разнообразни забавления за малки и големи. Фотоваканция успява да се превърне в място за много фотография, но и за незабравими преживявания.

Конкурсът. Това е нещото, което обединява всички. По-голямата част от бюджета на събитието отиват именно за формирането на наградния фонд. Следващите години наградния фонд се осигурява от фирми спонсори като Фомус ООД, Канон България и много други (може да видите партньорите и спонсорите ни от миналата година в секция „партньори“ на сайта). В началото конкурсът е диапозитивен, но в последствие става снимков, защото интересите на спонсорите са свързани най-вече със снимките. Така е дълги години, докато преди три години, успоредно с основния конкурс се възстановява и диапозитивния под името „Майсторски конкурс“.